В капчица вода
силна болка и тъга -
стенеща сълза
*731
Жена в самота
снимка от чужда страна
майчина сълза
*732
Сватбен ритуал
в ръката на булката
бащина сълза.
26 May 2015
вторник, 26 май 2015 г.
Сълза
*730
В капчица вода
силна болка и тъга -
стенеща сълза
*731
Жена в самота
снимка от чужда страна
майчина сълза
*732
Сватбен ритуал
в ръката на булката
бащина сълза.
26 May 2015
В капчица вода
силна болка и тъга -
стенеща сълза
*731
Жена в самота
снимка от чужда страна
майчина сълза
*732
Сватбен ритуал
в ръката на булката
бащина сълза.
26 May 2015
петък, 15 май 2015 г.
Японски приказки - Бащина любов
Преди много години, когато столицата на Япония беше
Киото, в Йедо – днешния космополитен град Токио, във фамилия с добро родословие
се ражда Акахиро Кобаяши.
Акахиро оправдава надеждите на родителите си и става
един от най-влиятелните търговци. Любящата му съпруга е изискана дама,
светлината на дните му. Скоро след пищната сватба се ражда първата им рожба. Той
не скрива разочарованието си, че е момиче и не проявява особен интерес към
новия член на семейството. Но от мига, когато на кръщелната церемония я взема в
ръцете си и за първи път произнася името ѝ - Емико, когато поглежда слънчевата
ѝ усмивка, сърцето му се изпълва с любов, която не угасва до края на дните му.
Когато Емико става на дванадесет години, майка ѝ
умира. Акахиро потъва в дълбока скръб. Ходи от стая в стая, удря по мебелите и вика
любимата си с пълен глас, отказва да се храни, отказва какъвто и да е комфорт,
не спи . . . Но един ден се озовава пред стаите на Емико и я вижда да стои
сгушена в един ъгъл, прегърнала ветрилото на майка си. Акахиро се стъписва и я
заглежда втренчено, а тя не продумва и дума. Прегръща я. Мъката отстъпва място
на любовта. Нищо на този свят не е по-важно от щастието на дъщеря му. Посвещава
ѝ цялото си време, дарява ѝ цялата си обич само и само отново да заблести
усмивка в очите ѝ.
Времето прекарано с Емико не намалява болката от загубата
на любимата жена. Отминава пролетта, отива си лятото, сняг покрива гроба на
Марико. Акахиро много се разтревожи, когато видя по отъпкания сняг следи от пантофките
на Емико. Тя беше там със зачервени от плач очи и посинели от студ ръце. Той я
гушна и ѝ каза, че майка ѝ бди над нея и не би желала да я вижда толкова тъжна.
Отидоха да се помолят в храма. Посадиха цветя, които да отнемат мъката им.
Бащината любов прави трудно връщането му в кантората.
Измъчва го мисълта, че Емико има нужда от нежността на женска ласка. Трябва да
има някой, който да бди над нея докато е на работа. За това решава да се ожени.
Новата му съпруга Хиса е красива и го уверява, че обича и приема Емико като
свое дете. Може би е била искрена, но в последствие отношението ѝ към сирачето
се променя. Тя вижда как всяка усмивка на Емико запалва щастлив блясък в очите на
Акахиро и как много често самата тя остава незабелязана. Ревността ѝ я оскотява.
Когато остават сами, започва да тормози физически и психически клетото дете.
Емико не споделя нищо с баща си, за да не го тревожи и да не го затруднява при
търсене на изход от ситуацията.
Един ден Акахиро им съобщава, че се налага за
известно време да бъде в Киото. Прегърна дъщеричката си и ѝ каза, че много ще
му липсва, но е спокоен защото с нея ще бъде Хиса. Емико го поглежда умоляващо
и настоява да я вземе със себе си. За миг сърцето му се разнежи, но реши, че не
е добре да се угажда на всяка детска прищявка и тя получи категоричния му
отказ. Натъжена се оттегли в стаята си, не отговори на въпроса какъв подарък
желае да ѝ купи от Киото. Но когато в ранни зори външната порта се отвори, тя
изтича при баща си и му подаде малко вързопче.
-
Обични ми татко, вземи моя
подарък. Специално за теб направих бамбукова флейта, в която е песента на
душата ми. Татко вземи ме със себе си, моля те! Ако ме оставиш, няма да се
видим повече.
-
Не тъжи, мило дете, успокой се.
Ще се върна преди да си почувствала липсата ми. Прегърна я, целуна я и пое към
големия град.
Хиса ги гледа от прозореца и решава, че е дошло време
да се отърве от тази, заради която е постоянно пренебрегвана.
……………..
В Киото времето минава незабелязано. Големият и
красив град обсебва вечерите на Акахиро, а през деня е погълнат от работата си.
Неусетно минат три пълнолуния. Той все още не планира връщане в Йедо.
Една вечер трябва да се облече за официален прием и
при търсенето на подходящо облекло попада на малката флейта. Като я взе в
ръцете си я почувства ледено студена. Допря я до устните си и дочу проточено
стенание. Силна болка прониза сърцето
му. Изпусна флейтата върху татамите и плесна с ръце. Извика слугата и се
разпореди незабавно да се подготвят за връщане в Йедо.
Болка сковаваше тялото му. Протегна ръка и взе
флейтата. Щом устните му я докоснаха, отново се чу дълго болезнено стенание.
Засвири.
-
Върни се в Йедо … върни се в
Йедо … Татко! Татко! – изплака треперещото детско гласче на Емико.
Пътува ден и нощ, без почивка, без минутка сън.
Бързаше, отказваше храна, отказваше подслон. Хората започнаха да го считат за
луд и се плашеха при вида му – небръснат, прибледнял, с разранени крака, изтощен
до краен предел.
Съпругата му го срещна на входа.
- Къде е дъщеря ми? – извика той – Детето ми, къде е
детето ми?
Хиса се изсмя:
- Но, господарю мой, как бих могла да зная. Тя
постоянно е със своите книги или е в градината. Може да е с децата на съседите
...
- Стига! Кажи къде е Емико!
Акахиро се втурна в градината. Безуспешно търси
чедото си. Навлиза и в бамбуковата горичка зад къщата:
- Емико! Емико, скъпото ми дете, къде си?
Никакъв отговор. Само вятърът стене в клоните на
дърветата. После усети в ръкава си малката флейта. Извади я и много нежно я
докосна с устните си. Чу се лека въздишка и едно тънко гласче проговори:
- Татко, скъпи татко, безсърдечната мащеха ме уби.
Погреба ме тук в гората. Може да откриеш костите ми, но повече никога няма да
ме видиш, никогааааа ...
...............
Акихиро извади меча си и със собствените си две ръце
наложи правосъдие. Уби коварната жена и отмъсти за смърта на невинното си дете.
................
Безутешният баща облече груби бели дрехи, сложи
голяма сламена шапка, обу сандали и тръгна на поклонение по светите места на
Япония. Вечер спираше за почивка, изваждаше малката флейта и свиреше загледан в
небето, където някъде Там в бекрая бяха Емико и майка ѝ.
16 May 2015
16 May 2015
четвъртък, 14 май 2015 г.
Японски легенди - Красивата танцьорка на Йедо
От времето на династията Токугава до днес е жива легендата за Сакура-ко - красивата танцьорка на Йедо.
---
В едно пролетно утро в дома на знатен самурай се ражда момиченце. Щастливите родители ѝ дават името Сакура-ко – Вишнев цвят. Тя изпълва големия дом с много радост, впечатлява не само с красотата си, но и с поетичната си душа, с благородството и милосърдието си. Нищо не помрачава дните ѝ, докато през едно жарко лято животът ѝ неочаквано се променя. Баща ѝ не се завръща от поредния поход, а скоро след това и домът им е опожарен до основи. За да спаси майка си от гладна смърт, Сакура-ко става слугиня в къщата на богат търговец.
Новият ѝ дом е в близост до улицата на гейшите, където под ниските покриви красиво се полюшват бели и червени фенери с нарисувани цъфнали вишни. Уличката през целия ден е изпълнена със звуците на шамисен.
Свободното си време Сакура-ко посвещава на уменията си да свири своя музика, да рисува, да пише хайку, да танцува. Свири на шамисен, на кото, на бива, на малки барабани. Макар и тъжни, очите ѝ излъчват светлината на благородния ѝ дух, косите ѝ са дълги, ръцете ѝ са нежни. Красотата и поведението ѝ са покоряващи. От сутрин до здрач, и от здрач до зори тя изпълнява задълженията си с усмивка и мъката в сърцето ѝ остава скрита. В прохладата на утрото тя излиза пред къщата на господарката си и поглежда надолу към улицата на гейшите. И тези, които я познават си казват един на друг: "Виж, това е Сакура-ко, красивата танцьорка на Йедо, една истинска гейша."
Не минава много време и с благословията на господарите си Сакура-ко става гейша. Лицето ѝ се скрива под белия грим. Облечена в копринено кимоно, с оби от брокат пищно вързано на гърба ѝ, тя е прекрасна гейша с коси укротени с гребени от злато, корали и нефрит.
Животът на Сакура-ко потича в друго русло. Всяка вечер на празнични трапези налива саке и забавлява гостите най-вече с красотата на танците си. Но славата и комплиментите не могат да я направят щастлива. Тя е дъщеря на самурай и тази роля е мъчително подтискане на свободолюбивия ѝ дух.
Поетите на Йедо се надпреварват да я възпяват:
- Тя е по-лека от тънките крилца на водното конче, които прозират с цветовете на дъгата.
- Тя е ефирна като утринна мъгла, когато слънцето грее ярко.
- Тя трепти като сянка на върбови клонки в реката.
Не са малко и почитателите ѝ, който мечтаят да я имат за съпруга. Но Сакура-ко не допуска никого в малкия си свят.
Веднъж един богат и известен мъж на име Шигео изпрати слугата си на улицата на гейшите при Сакура-ко с много пари и покана за годеж. Тя го изслуша и му каза;
- Вие сте сбъркали пътя. Трябвало е да отиде до улицата с магазините за играчки и да купите за господаря си кукла. И запомнете, тук няма кукли.
След това Шигео я посети лично.
- Омъжи се за мен, красиво вишнево цвете, защото ти трябва да имаш всичко, което пожелаеш и аз мога да ти го дам.
- Трябва ли? - попита тя и го погледна с красивите си очи.
- О-о ненагледна, - каза той - това е просто дума.
- И какво е това, което можеш да ми дадеш?
- Изящни дрехи от коприна и брокат, къща, бели постелки и прохладни галерии, слуги на твое разположение, златни фиби ...
- А какво е това, което аз ще мога да ти дам в замяна? - каза тя.
- Теб, това е единственото, което искам, чаровно дете.
- Моето тяло и душата ми!? - възкликна тя.
- Да, нищо повече не желая – отговори ѝ той
- Чуйте ме добре. Вие искате собствена гейша, а аз ценя свободата си. - каза тя и се оттедли.
Шигео напусна дома ѝ, огорчен от неочаквания отказ..
----------
Сакура-ко пробуждала любовни копнежи и в не до там млади почитатели. Да си възрастен и мъдър е много хубаво, но има възрастни мъже, които определено не блестят с ума си. Такъв е и Микио.
- Сакура-ко, - извика той - не мога да удържа чувствата си, луд съм от любов по теб!
- О-о Боже, - възкликна тя - не мога да го повярвам.
- Но аз не съм толкова стар.
- Моля Ви, приберете се в къщи и почете богослужебни книги. Изживейте дните, които Ви остават в спокойни и приятни занимания.
Микио не се вслушва в думите ѝ. Прибира се в дома си и започва подготовка на голям празник в нейна чест. Тя благосклонно приема поканата и танцува и пее за гостите му. А когато всички си отиват, танцува само за него облечена в червено кимоно от коприна и брокат. След танците той я кани да седне до него и пожелава заедно да пият вино. Сервира им гейшата Сумико. След като са пили достаъчно много, Микио я привлича към себе си и тържествуващ се провиква:
- Ела, моя любов, моя невесто, ти си моя в оставщато ни време. Имаше отрова в чашите ни. Не бой се, ще умрем заедно. Ела при мен.
Но Сакура-ко се усмихва и казва:
- Посестримата ми Сумико и аз не сме деца, достатъчно сме умни, за да бъдем измамени. Аз не пих саке с отрова. Сумико ми поднасяше чай. Въпреки всичко, ми е жал за теб и затова ще остана докато издъхнеш.
Така и станало. Сакура-ко много се натъжила и горко заплакала. Тогава Сумико ѝ казала:
- Пази сълзите си, скъпа. Не се знае какво ще ти поднесе живота. Истината е, че този мъж беше неразумен и не заслужава скръбта ти.
-----
Минават дни, сменят се сезони. И ето, че съдбата я среща с Акио.
Акио е млад, смел и красив, романтичен бард от богата фамилия. За първи път вижда Сакура-ко на фестивал в бащиния си дом. Тя завлядява мислите му и той се решава да я потърси на улицата на гейшите. Тя е там, облегната на парапета под цъфналите вишни свири на своя шамисен и тъжно припява:
---
В едно пролетно утро в дома на знатен самурай се ражда момиченце. Щастливите родители ѝ дават името Сакура-ко – Вишнев цвят. Тя изпълва големия дом с много радост, впечатлява не само с красотата си, но и с поетичната си душа, с благородството и милосърдието си. Нищо не помрачава дните ѝ, докато през едно жарко лято животът ѝ неочаквано се променя. Баща ѝ не се завръща от поредния поход, а скоро след това и домът им е опожарен до основи. За да спаси майка си от гладна смърт, Сакура-ко става слугиня в къщата на богат търговец.
Новият ѝ дом е в близост до улицата на гейшите, където под ниските покриви красиво се полюшват бели и червени фенери с нарисувани цъфнали вишни. Уличката през целия ден е изпълнена със звуците на шамисен.
Свободното си време Сакура-ко посвещава на уменията си да свири своя музика, да рисува, да пише хайку, да танцува. Свири на шамисен, на кото, на бива, на малки барабани. Макар и тъжни, очите ѝ излъчват светлината на благородния ѝ дух, косите ѝ са дълги, ръцете ѝ са нежни. Красотата и поведението ѝ са покоряващи. От сутрин до здрач, и от здрач до зори тя изпълнява задълженията си с усмивка и мъката в сърцето ѝ остава скрита. В прохладата на утрото тя излиза пред къщата на господарката си и поглежда надолу към улицата на гейшите. И тези, които я познават си казват един на друг: "Виж, това е Сакура-ко, красивата танцьорка на Йедо, една истинска гейша."
Не минава много време и с благословията на господарите си Сакура-ко става гейша. Лицето ѝ се скрива под белия грим. Облечена в копринено кимоно, с оби от брокат пищно вързано на гърба ѝ, тя е прекрасна гейша с коси укротени с гребени от злато, корали и нефрит.
Животът на Сакура-ко потича в друго русло. Всяка вечер на празнични трапези налива саке и забавлява гостите най-вече с красотата на танците си. Но славата и комплиментите не могат да я направят щастлива. Тя е дъщеря на самурай и тази роля е мъчително подтискане на свободолюбивия ѝ дух.
Поетите на Йедо се надпреварват да я възпяват:
- Тя е по-лека от тънките крилца на водното конче, които прозират с цветовете на дъгата.
- Тя е ефирна като утринна мъгла, когато слънцето грее ярко.
- Тя трепти като сянка на върбови клонки в реката.
Не са малко и почитателите ѝ, който мечтаят да я имат за съпруга. Но Сакура-ко не допуска никого в малкия си свят.
Веднъж един богат и известен мъж на име Шигео изпрати слугата си на улицата на гейшите при Сакура-ко с много пари и покана за годеж. Тя го изслуша и му каза;
- Вие сте сбъркали пътя. Трябвало е да отиде до улицата с магазините за играчки и да купите за господаря си кукла. И запомнете, тук няма кукли.
След това Шигео я посети лично.
- Омъжи се за мен, красиво вишнево цвете, защото ти трябва да имаш всичко, което пожелаеш и аз мога да ти го дам.
- Трябва ли? - попита тя и го погледна с красивите си очи.
- О-о ненагледна, - каза той - това е просто дума.
- И какво е това, което можеш да ми дадеш?
- Изящни дрехи от коприна и брокат, къща, бели постелки и прохладни галерии, слуги на твое разположение, златни фиби ...
- А какво е това, което аз ще мога да ти дам в замяна? - каза тя.
- Теб, това е единственото, което искам, чаровно дете.
- Моето тяло и душата ми!? - възкликна тя.
- Да, нищо повече не желая – отговори ѝ той
- Чуйте ме добре. Вие искате собствена гейша, а аз ценя свободата си. - каза тя и се оттедли.
Шигео напусна дома ѝ, огорчен от неочаквания отказ..
----------
Сакура-ко пробуждала любовни копнежи и в не до там млади почитатели. Да си възрастен и мъдър е много хубаво, но има възрастни мъже, които определено не блестят с ума си. Такъв е и Микио.
- Сакура-ко, - извика той - не мога да удържа чувствата си, луд съм от любов по теб!
- О-о Боже, - възкликна тя - не мога да го повярвам.
- Но аз не съм толкова стар.
- Моля Ви, приберете се в къщи и почете богослужебни книги. Изживейте дните, които Ви остават в спокойни и приятни занимания.
Микио не се вслушва в думите ѝ. Прибира се в дома си и започва подготовка на голям празник в нейна чест. Тя благосклонно приема поканата и танцува и пее за гостите му. А когато всички си отиват, танцува само за него облечена в червено кимоно от коприна и брокат. След танците той я кани да седне до него и пожелава заедно да пият вино. Сервира им гейшата Сумико. След като са пили достаъчно много, Микио я привлича към себе си и тържествуващ се провиква:
- Ела, моя любов, моя невесто, ти си моя в оставщато ни време. Имаше отрова в чашите ни. Не бой се, ще умрем заедно. Ела при мен.
Но Сакура-ко се усмихва и казва:
- Посестримата ми Сумико и аз не сме деца, достатъчно сме умни, за да бъдем измамени. Аз не пих саке с отрова. Сумико ми поднасяше чай. Въпреки всичко, ми е жал за теб и затова ще остана докато издъхнеш.
Така и станало. Сакура-ко много се натъжила и горко заплакала. Тогава Сумико ѝ казала:
- Пази сълзите си, скъпа. Не се знае какво ще ти поднесе живота. Истината е, че този мъж беше неразумен и не заслужава скръбта ти.
-----
Минават дни, сменят се сезони. И ето, че съдбата я среща с Акио.
Акио е млад, смел и красив, романтичен бард от богата фамилия. За първи път вижда Сакура-ко на фестивал в бащиния си дом. Тя завлядява мислите му и той се решава да я потърси на улицата на гейшите. Тя е там, облегната на парапета под цъфналите вишни свири на своя шамисен и тъжно припява:
Майка ми ми каза да изпреда тънка прежда
от пясъка на Жълто море
Трудна, много трудна задача.
Милостиви Боже, благослови ме!
Баща ми ми даде кошница от тръстика
каза ми: Налей вода от извора
и я носи една миля
Трудна, много трудна задача.
Милостиви Боже, благослови ме!
Моето сърце си спомня
Моето сърце трябва да забрави
Забрави сърце, забрави
Трудна, много трудна задача.
Милостиви Боже, благослови ме!
Когато песента свършва той вижда, че очите ѝ са пълни със сълзи.
Приближава я и тихо я пита:
- Помниш ли ме, Сакура-ко? Видях те снощи в къщата на баща ми.
- Да, млади господарю - му отговоря тя - Помня Ви много добре.
- Аз не съм толкова млад. В музиката и танците ти усетих колко е чиста и тъжна душата ти. След като си тръгна, песните ти продължаваха да звучат в ушите ми. Отговорих ти с нежна серенада, която ти не чуваше. Моля те, изслушай ме и не бързай да ми отговаряш. Омъжи се за мен, Сакура-ко. Нашите сърца си принадлежат.
Тя сведе поглед и се изчерви.
- Скъпа моя, - каза младият мъж - сега ти си като истински Вишнев цвят.
- Млади момко, - отговори му тя – прибери се в къщи и повече не мисли за мен. Аз съм твърде стара за такива като теб.
- Стара? - каза той – има само една година между нас!
- Не, не е година, не е година, а цяла вечност. Не мисли за мен! - каза Сакура-ко, открехна вратата и влезе в градината.
Младият мъж не знае какво да стори. Желае я още по-силно. Не може да яде, нито да работи, нито да спи. Отслабна, пребледня, губи сили.
Една нощ Сакура-ко се прибира от празник в един богат дом и го намира припаднал на входа на улицата на гейшите. Тя не казва нито дума, но го отвежда в дома си извън Йедо и остават там цели три пълнолуния. За това време под нейните грижи Акио се възстановява и се радва на цветущо здраве и на любовта ѝ. Бързо, много бързо, минават радостните дни
- Това е най-щастливото време в целия ми живот, за което благодаря на Боговете - каза една вечер Сакура-ко.
- Скъпа моя, донеси шамисена и ми попей.
- Ще ти изпея една песен, която ти е позната.
Надеждата ми даде красив мираж
каза ми: построй си пясъчен мост
Трудна, много трудна задача.
Милостиви Боже, благослови ме!
Любовта ми спомни моя свят
каза ми: Времето върни назад
и в своя свят остани.
Трудна, много трудна задача.
Милостиви Боже, благослови ме!
Моето сърце си спомня
Моето сърце трябва да забрави
Забрави сърце, забрави
Трудна, много трудна задача.
Милостиви Боже, благослови ме!
- Мила моя, какво означава тази песен и защо точно нея избра? Тя е толкова тъжна.
- Господарю мой, това означава, че трябва да те напусна. Ето защо я изпях. Аз трябва да те забравя, ти трябва да ме забравиш. Това е моето желание.
- Не, не бих могъл да те забравя, никога докато съм жив. – каза Акио и я гледа недоумяващ кое е породило това нейно желание.
Сакура-ко го прегърна и му каза:
- Моли се на Боговете да се ожениш за добра жена и да имаш деца, които да те направят много щастлив.
- Ако се оженя, искам ти да си моята съпруга, ако имам деца, искам ти да си тяхната майка – отговори ѝ през сълзи.
Сакура-ко също преглъща сълзите си:
- Боговете ще ме укорят, ако остана с теб. Цял един свят лежи между нас.
На следващия ден тя го напусна.
Акио напразно я търси в близки и далечни земи. Душата му страда, по цели нощи плаче и вика името ѝ.
Никой не знае къде е Сакура-ко.
Йедо остана без своята красива танцьорка.
-------
Много дни тъгува Акио, но най-сетне се утеши. Родителите му го сгодяват за прекрасна девойка, която той с желание приема за своя жена. Скоро тя му ражда син.
Акио е щастлив. Времето беше изшушило сълзите му.
-------------
Пред къщата на Акио играе петгодишния му син. Случайно или не, една странстваща монахиня се спира пред богатия дом. Слугите се втурват да ѝ дават ориз, плодове и храна за из път. Но детето ги спира и пожелава то лично да ѝ ги даде. Когато ѝ подава храната, монахинята го хваща за ръка и погледите им се срещнат. Дълбоките ѝ очи излъчват топлина, обич и тъга. Малчуганът смутено я пита:
- Мила госпожо, защо ме гледате така?
- Защото аз имах момченце, което се усмихваше като теб и имаше като твоите красиви очи. Но аз го напуснах и заминах далеч.
- О-о горкото дете – съчувствено прозвуча детското гласче.
- Така беше по-добре за него, мое мило дете, ... така беше по-добре, мнооого по-добре.
Монахинята го целуна по челото и продължи пътя си.
сряда, 6 май 2015 г.
Гергьовден
*727
Момиче в люлка
под цъфнали клони
Светъл Гергьовден
*728
Множат се стада
Земята се преражда
Надежда кълни.
*729
Боже, дари ни
духовно възкресение! –
народ се моли.
06 May 2015
Момиче в люлка
под цъфнали клони
Светъл Гергьовден
*728
Множат се стада
Земята се преражда
Надежда кълни.
*729
Боже, дари ни
духовно възкресение! –
народ се моли.
06 May 2015
вторник, 5 май 2015 г.
Любовта ти в мен живее
Полето цветно разцъфтя,
аромати щедро лее.
Букет от пролетни цветя -
любовта ти в мен живее.
Звезда в прозореца наднича,
сребърна луна сребрее.
В тишината паметта ми тича -
любовта ти в мен живее.
Славей, този влюбен бард,
под прозореца ми пее.
В песента му твоят глас -
любовта ти в мен живее.
08.04.2015
аромати щедро лее.
Букет от пролетни цветя -
любовта ти в мен живее.
Звезда в прозореца наднича,
сребърна луна сребрее.
В тишината паметта ми тича -
любовта ти в мен живее.
Славей, този влюбен бард,
под прозореца ми пее.
В песента му твоят глас -
любовта ти в мен живее.
http://www.hulite.net/
08.04.2015
събота, 2 май 2015 г.
Вишнев цвят 286 -295
286*
Палав вишнев цвят
валс с южняка танцува
топли ветрове.
287*
Дъхав вишнев цвят
с рояк пчели флиртува
кошерът жужи
288*
Нежен вишнев цвят
под седемцветна дъга
мокра тревата
289*
Розов вишнев цвят
Пеперуди в косите ми
Небето синьо.
290*
В клони вишнев цвят
весело пей чичопей.
Снегът се стопи.
291*
Розов вишнев цвят
напомня за Киото
Чувам шимасен.
292*
Клонче вишнев цвят
Гейша в цветно кимоно
Чаят е топъл.
293*
Клонче вишнев цвят
Пролетно ухание
Възкресение
294*
Момиче в люлка
под вишневи клонки
Светъл Гергьовден
295*
Вишнята цъфти
Преражда се Земята
Радост в Душата
Палав вишнев цвят
валс с южняка танцува
топли ветрове.
287*
Дъхав вишнев цвят
с рояк пчели флиртува
кошерът жужи
288*
Нежен вишнев цвят
под седемцветна дъга
мокра тревата
289*
Розов вишнев цвят
Пеперуди в косите ми
Небето синьо.
290*
В клони вишнев цвят
весело пей чичопей.
Снегът се стопи.
291*
Розов вишнев цвят
напомня за Киото
Чувам шимасен.
292*
Клонче вишнев цвят
Гейша в цветно кимоно
Чаят е топъл.
http://www.hulite.net/
13.03.2012
293*
Клонче вишнев цвят
Пролетно ухание
Възкресение
http://www.hulite.net/
02.05.2015
294*
Момиче в люлка
под вишневи клонки
Светъл Гергьовден
295*
Вишнята цъфти
Преражда се Земята
Радост в Душата
http://www.hulite.net/
03.05.2015
Абонамент за:
Коментари (Atom)