За Япония с любов – Среща с душите на предците

Древна Нара зове духовете на прадедите

     Този сакрален фестивал е известен под името `Свещения огън` - Даймонжи (Съвършенното проникновение). Вечерта на 15-ти Август жителите и гостите на Нара се събират около езерата пред будистките храмове. Всеки запалва свещ и я пуска да плува върху малка ладия.        Тихите води на езерото отразяват пламъците им в хиляди трептящи светлини. Контурите на езерото са очертани от множество запалени фенери като звездна огърлица.

Точно в 20 часа, когато планините над града са в прегръдката на нощната тъма, на връх Такамадо се запалват едновремено 108 гигантски факли, които изписват величествено изображение - канжата `дай`, която означава `велик` и от дълбока древност е била символ на вселената. Този незабравим миг те изпълва със спокойствие и усещане за величието на безкрайността и вечността. Това ни помага да подтиснем 108-те земни изкушения на суетата, да се вслушаме в мъдростта на прадедите си. Те идват при нас и ние им даваме нашите светлинни знаци, че ги очакваме.

     Пламтящата канжа се вижда отдалеч. Тя е толкова огромна че се вижда и от космоса. Хоризонталната линия е дълга 109 метра, линията, която се изписва от върха надолу и на ляво е дълга 164 метра и линията от центъра надолу и на дясно – 128 метра.

Киото – церемония на плаващите светлини

     Вълнуваща е тази най-масова церемония на Киото. В дървени и хартиени фенери се поставят запалени свещи и се пускат в реките на града да бъдат отразени от водите им и да заблестят като малки звезди.

     Тези малки светлинни знаци помагат на духовете да долетят обратно в нашия свят. А на хълмовете над града ще блеснат космически послания. Точно в 20 часа се запалва канжата `дай` на връх Ньоигатаке над храма Гинкаку-жи сред планинската верига в източната част на града. След това през 15 минути се запалват последователно канжата `миохо`, която е символ на най-висшия закон на Буда, пиктограма на кораб – символ на пътя по който будизма е достигнал до Япония, канжата `дай` над храма Кинкаку-жи сред западните планини и пиктограмата символ на най-древната японска религия – Шинто.

     В тъмнината на настъпващата нощ на 8-ми, 10-ти и 16-ти август от 20 часа в храма Мибу-дера Темпъл се запалват 1000 големи свещи и 1100 фенера и до 23 часа блестят като плеяда земни звезди. В последните вечери на фестивала на 23-ти и на 24-ти август градините на Небутсо-жи Темпъл от 17.30 часа до 21 часа са изпълнени със свещена тишина и мистерията на 8000 светлини от вековни каменни фенери.

     Десет дни след посрещането им, Духовете се изпращат с други светлинни знаци наречени Окуриби - довиждане. Този път лодчиците със запалени свещици се пускат във реки или морета, които ги отнасят далеч далеч към безбрежния океан.

-----
от 8-ми до 24-ти Август в Япония се отбелязва празника
Обон - Срещи с прадедите

     Японците вярват, че в августовските нощи духовете на прадедите им идват при тях, за да им дадат ценни напътствия. За осъществяването на този духовен контакт през дните на Обон се провеждат специални церемонии. Такива са церемониите Манто (10,000 светлини) и Сенто (1000 светлини). Провеждат се в много будистки храмове, но най-мащабни са в Киото и Нара

В дните на Обон фамилийте се събират, за да се срещнат с духовете на мъртвите си роднини. Те поставят запалени свещи пред домовете си и по улиците. Малки и големи пускат лодчици със запалени свещи в езерата, за да дадат знак на мъртвите, че те са тук и ги очакват. Светлините ще им помогнат по-бързо и лесно да отидат при своите близки. Това са знаците Мукаеби - добре дошли. Къщите са почистени. Пред семейния олтар са поставени плодове и храна.

     Почти във всички будистки храмове се изпълнява церемонията урабон-е и много хора мислят, че Обон е будистки празник. Но историците считат, че той е много древна японска традиция, която по-късно е приела някои от будистките концепции за начина на празнуването.

 Публикувано в Hulie.net на 28.05.2015 @ 20:55:11 

За Япония с любов - За милосърдието, за усмивката и за още нещо

Когато си жаден е прекалено късно да копаеш кладенец.
Японска поговорка

     След унищожителното Цунами във Фукушима* правителството моли своите граждани да намалят ползваната електроенергия с 30%. Излишно е да ви убеждавам, че японците се отзоват на молбата. Нещо повече, при всяка възможност се стремят този процент да е по-висок. Но светлините на града не изгасват. Странно е, нали? Ето и основанието изказано пред един журналист:
     - Забелязахте ли, че хората по улиците са усмихнати? Светлините на града провокират тяхното добро настроение, помагат им да преодолеят стреса, да имат усещане за това, че животът продължава. В тези тежки за всички дни това е приоритетна задача, решаваща стъпка към възстановяване на страната.
     След всичко казано, не е изненада, че доброволци от цяла Япония с труд и дарения помагат възможно най-бързо да бъде възстановен аквариума във Фукушима**. Построен е на площ от 13,714 квадратни метра и е едно прекрасно място за психическо разтоварване. Установено е, че ако продължително време съзерцавате водата, изпадате в състояние близко до медитация, което ще ви отнеме безпокойството, потиснатостта, несигурността, страха. В комфортни лобита може да се отпуснете, да съзерцавате плавните движения на морските обитатели, да се потопите в цветната феерия на водния свят.
     И всичко това е за всеки поотделно и за общността като цяло. Освободени от стреса хората са много по-ефективни в дейностите си по възстановяване на икономиката и на нормалния житейски ритъм
     Питам се:
     - Какво е милосърдие?
     И си отговарям:
     - Милосърдието е преди всичко духовна подкрепа. Когато човек е лишен от усещането, че принадлежи към общност, която му дава сигурност и съпричастност, тогава самотата го убива, тогава той няма сили да се изправи.
     - А как се постига това?
     - Духовното милосърдие не е кампаниен акт. То се формира там, където веруюто е, че добро е това, което е добро за групата. Такива са японците. Те не забравят, че когато си жаден е прекалено късно да копаеш кладенец. Ето защо, само минути след опустошителното земетресение пред входа на всеки жилищен блок има одеяла и бутилки вода, отворени са центровете за настаняване на възрастни хора и ранени, работят кухните за полеви трапезарии, транспорта е безплатен.
     Много се е говорело и писало за мистерията на японската усмивка. Едни я определят като маска, други като приятелски жест, трети като ... Истината е много проста. Усмивката е най-естествения, най-краткия път към другия. Тя ни дава комфорта на добронамереността, тя е в основата на милосърдието.
     Малцина знаят, че от хилядолетия шинтоизма проповядва вяра в силата на усмивката и забележете, мъдростта да бъдем доволни.
     Малцина знаят, че японските студенти имат изпит по усмивка. Имах удоволствието по CNN да слушам лекция на японски професор по усмивка. Беше забележително.
     Още от най-ранна възраст децата се учат как могат да бъдат полезни и как могат да помогнат при нужда, как да бъдат част от обществото. Преди всичко, те се учат да посрещат деня с усмивка, да даряват хората с усмивка. Те трябва да са доволни от това, което имат, защото иначе ще наранят хората, които ги обичат и се грижат за тях. Всяко дете трябва да знае, че родителите му и обществото му дават това, което са в състояние да му дадат. Всичко останало то трябва да постигне самó с образование и труд.
     Още в началното училище децата се учат да оказват първа помощ и как да правят елементарен масаж за разтоварване на натрупано напрежение. Пак ще се върна в дните след земетресението във Фукушима. Центърът, където са настанени възрастните хора още първия ден грейва от усмивките на десетки деца. Те правят масажи, те даряват спокойствие.
. . . . . . .
     Всеки човек има нужда от магията на усмивката. За това, когато през 1963-та година американският график Харви Бел създава усмихнатото жълто личице „Смайли“ за нуждите на рекламна кампания, не е подозирал, че почти всеки жител на планетата ни ще го приеме като начин да дарява усмивки. А самият Харви Бел през 1999-та година ни подарява световния ден на усмивката, с който влизаме в новото хилядолетие ( World Smile Day – WSD ) ***.
. . . . . . .
     Ще завърша с една японска поговорка: Времето, когато сме усмихнати, е време, прекарано с Бога

----------------------
* 9 март 2011 Япония преживява земетресение с магнитуд 8,9 по Рихтер, което предизвиква цунали с вълни високи над 10 метра
** Аквариума на Фукушима - http://www.marine.fks.ed.jp/english/index.html
*** От 1999 г години насам, всеки първи петък на октомври цялата земно кълбо се усмихва.

Публикувано в Hulite.net  на 13.06.2015 @ 17:33:12

За Япония с любов – Сиянието на Светулките

   Невероятна е красотата на заобикалящия ни свят с цялата гама от цветове и звуци от палитрата на Всемира! В страната на Изгряващото Слънце, след празника на цъфналите вишни пролетта поканва лятото и то идва с един от най-красивите си празници посветен на светулките. Малките крилати бръмбарчета пърхат около дърветата и сътворяват магията на летните нощи. Тяхното меко сияние е приказно, те са истински горски феи и се радват на легендарни почитатели от древна и модерна Япония.
             Още от ерата Хейан (794-1185), поети и художници се вдъхновяват от романтичното сияние на светулките. Всяко лято благородници организират нощни екскурзии за наблюдението им в любовният им период. Тия малки насекоми използват светлинни сигнали, за да флиртуват с потенциален партньор. И съвсем естествено, в класическата японска поезия светулката е символ на любовта. Не е случайно, че една от особено очарователните и запомнящи се сцени от романа „Повествования за принц Генжи“ (1), е когато героят в една такава нощ успява да види лицето на известна красавица освобождавайки десетки уловени светулки.
             И тогава и сега хората, независимо от тяхната възраст и пол, в топлите летни нощи са в горите или край планинските потоци, за да наблюдават и да се опитат да хванат светулки.
             Тези светещи фенерчета могат да се видят на разстояние от около 90 метра. Представяте ли си как те оживяват нощната гора, все едно че сте попаднали сред звездното небе. Някои просто им се любуват, други ги рисуват или ги възпяват. Любимо занимание е ловенето на светулки. Приготвя се фенер от оризова хартия. За примамка се използва женска светулка. Може да се намери между тревите. Те са безкрили, изпращат сетлинни сигнали и очакват свободен мъжкар. В един фенер обикновено се побират около 40 светулки, които могат да осветят пътеката ви. В края на вечерта фенерите се отварят и отлитащите светулки произвеждат истинско светлинно шоу.
             През месеците юни и юли, в Япония се провеждат фестивали посветени на светулките - *хотаруматсури*. На определени места край реки в близост до големите градове като Токио, Киото и Хирошима се провеждат нощни събирания и организаторите обещават, че ще могат да се наблюдават повече от 3000 светулки. Дивите светулки предпочитат влажна среда с липса на вятър, и техния брой обикновено достигна своя максимум около 20:00 часа.
             Трудно е да се повярва, че е имало време, когато светулките са имали числено превъзходство пред светлините на града. Тогава въздухът не е бил замърсен и изкуствени светлини не са им пречели в комуникацията. В наши дни на много места популацията им силно е намаляла и за това на някои фестивали се освобождават специално отглеждани във ферми севтулки.
             Днес японското общество изпитва носталгия по автентичния селски пейзаж. Ражда се един нов символ – светулката. Тя е емблема на селищата съхранили чистотата на речните води, прохладата на вековните гори и жителите им са в пълна хармония с майката природата.
             Светулките ни напомнят, че светът е красив, че ние сме част от него и сетивата са ни дадени, за да го усещаме и имаме сърце, за да го обичаме.

-----------------------------------------------
(1) Повествованиe за принц Генжи (源氏物語) (The Tale of Genji), автор г-жа Мурасаки Шикибу (紫 式部) ( Murasaki Shikibu), е първият в света роман написан между 1000 и 10012 година

HuLite.net - Публикувано на 17.08.2015 @ 16:50:33